Как да запазим тръпката

Съвместният живот на мъжа и жената е сам по себе си предизвикателство. Всъщност и двамата се стремят към щастие, но не винаги успяват. Защо? Психоложката Фредерике фон Тидеман поставя най-честите заблуди на везната:

Хармонията не е всичко

"Ще живеем като гълъбчета, без спорове и конфликти!" В началото на една връзка такива клетви звучат супер, но с хода на времето все по-важна става взаимната искреност. Това означава, че всеки от партньорите споделя нуждите и отстоява собствените си принципи. „Двойката се нуждае от стратегии за постигане на двустранни компромиси, които пък заздравяват любовта”, казва фон Тидеман.

Любов без думи няма

Приеми другия такъв, какъвто е

„Обичам те такъв, какъвто си, включително с хаотичността и лошите ти настроения”. Позната ви е тази фраза, която гали ухото на влюбените, нали? По-късно обаче нещата незабелязано се променят, появява се нетърпимост, а обектът на горната фраза в крайна сметка избухва с репликата: "Такава е моята природа, ще трябва да се примириш!"

Според психолозите обаче от другия не може да се очаква току-тъй да се примири, защото това поставя връзката на неимоверно изпитание. За да оцелее за дълго любовта с партньора ви, вие самите трябва да я пазите от собствените си настроения и състояния. Не бива да изкарвате лошото си настроение върху партньора. Опитайте да изпуснете парата другаде.

Любов без думи?

Илюзия е, че има такава. Напротив! Любовта се нуждае от много думи. „Наивна и детска е представата, че партньорът винаги ви разбира без думи", казва Фридерике фон Тидеман и съветва да отделяме нужното време на партньора и да споделяме с него мислите и вълненията си. Не всекидневните отговорности и задължения, а размяната на мисли за дребните неща от живота и емоциите на другия сплотяват партньорството и засилват чувствата.

Всичко заедно?

Общи хобита, общи приятели, общи интереси: „Който дели всичко, рискува да загуби привлекателната си сила”, е мнението на германската психоложка: „Новите впечатления поддържат партньорството. Затова е важно всеки да върви по собствен път, без партньорът да знае всички подробности. Това внася напрежение и запазва тръпката в една връзка."

Обичай се, за да те обича и другият

„За да си способен да се обвържеш с друг, ти трябва поне донякъде да си в мир със самия себе си”, препоръчва психоложката. В противен случай съществува опасност недоволството от собствената личност да се проектира върху връзката. Другата крайност обаче също крие опасности. Егоманията застрашава взаимната свързаност и чувството за принадлежност. Собствените нужди не бива да засенчват партньора, защото това има унищожителен ефект.

Не надценявайте секса!

Тайните отравят любовта?

Много двойки смятат за особено романтична фразата „Ние нямаме никакви тайни един от друг”. А малките тайни всъщност дори са полезни за любовта. „Ако партньорката пофлиртува във влака, без това да има някакво значение за нея, то защо да споделя преживяното? Това само би довело до ненужна несигурност”, казва фон Тидеман. Малките тайни са здравословни и за собствената личност. Те дават чувство на самостоятелност и автономност - в положителен смисъл. Извод: малките тайни закрилят любовта.

Всеки ден секс?

Много статистики по темата секс ни карат да се безпокоим дали сме съвсем нормални, ако не се отдаваме на сладострастие поне по няколко пъти седмично. Но и в любовния живот има паузи. „Това е в реда на нещата. В крайна сметка любовта не се измерва с честотата на секса”, казва германската експертка. Нормално така или иначе е само това, което ни харесва. Хубав разговор на запалени свещи понякога е много по-интимен от дежурния секс. А когато човек умее да се наслаждава на такива мигове, горещата физическа любов също не е далеч...

www.dw-world.de

Смисълът на голотата

Актуални теми в края на 2009 - прикриването на интимните части и голотата в политиката
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Актуални теми в края на 2009 - прикриването на интимните части и голотата в политиката
Седмица преди Коледа и 12 дни преди Новата година публичното пространство в България е наситено с послания, които объркват дори и привикналия със своите политици българин. Върху някои от тях се спира Георги Папакочев.


Дали поради естествената преумора в края на една двойноизборна година, дали от тежките удари на икономическата криза или от хомота на безкрайните български кривици, но почти в навечерието на Коледните и Новогодишни празници публичното говорене на основни фигури в българската политика като че доближи опасно границите на базисния разум на населението. „Бащици на нацията” започнаха да произвеждат озадачаващи послания, които по-скоро объркват, отколкото въодушевяват българите по трудния път на тяхното сиромашко, но „европейско” битие.


Необяснимо защо, например, премиерът Бойко Борисов свърза вълната от очакваните предпразнични „удари” на магистрални и банкови крадци с краткото посещение в София на новоизбрания президент на ЕС Херман ван Ромпой. Без съмнение неравната битка между престъпниците и властта в България отдавна е под критичната лупа на Брюксел, но ако синдикатът на разбойниците наистина е успял да организира своите акции с пропагандна цел, това може да означава единствено, че те се готвят за скорошно влизане в местната политика и желаят незабавното си легитимиране като партия – нещо, което трудно може да бъде обяснено даже на солидния контингент функционално неграмотни българи.

Политиката като „Мис България”

Енигматично прозвуча и медийното твърдение на външната министърка и бъдеща еврокомисарка Румяна Желева, че е важно освен „всеки политик да е умен и красив”, той да бъде „посветен” в политиката. „Политиката е призвание и трябва да нямаш други зависимости, за да можеш да му се отдадеш”, констатира тя, вероятно перифразирайки крилатия афоризъм на Оскар Уайлд, че „ако искаш да се отървеш от дадена съблазън, трябва да й се отдадеш”. Не е ясно,доколко местната публика е разшифровала тайната на българската политика извън обичайните й „зависимости”, но във всички случаи определението „умен и красив” трудно се връзва с представите на хората за фигурата на политика дори от последните 20 години насам. Може би с частичното изключение на локалните манекенки и тв-звезди, които по традиция се „пробват” във въпросното призвание.

Най-озадачени през последната седмица вероятно са останали пенсионерите, при това онези, чиято пенсия надхвърля немислимите 100 евро. Те така и не разбраха защо бяха лишени от държавните коледни помощи от почти 13 евро, макар да им беше обяснено, че тъкмо това е техният граждански принос в титаничната борба срещу кризата и изпразнената държавна хазна.

Смокиновият лист и властта

Библейското послание на бившия премиер, сега само социалист Сергей Станишев, че неговите следовници нямат намерението да бъдат „лист, който да прикрива срамотиите на този парламент”, хвърли също в недоумение местното гражданство и най-вече симпатизантите на БСП. Хората неволно си припомниха педофилите, политическите номади, следствените депутати със снет имунитет в предишното Народно събрание и се запитаха учудено кой и с какво прикриваше техните срамотии в икономиката, МВР, ДАНС и къде ли още не...

Темата за прикриването на интимните части и за голотата в българската политика, като че най-синтезирано беше интерпретирана от председателката на сегашния парламент г-жа Цецка Цачева. По повод публичното възмущение на депутат от трибуната, че пред важни институции в България не можело да има сергии с висящи гащи, „първата сред равните” миналата седмица запита чистосърдечно по микрофона: „Е, какво, без гащи ли да ходим?”

Отговорът на този фундаментален въпрос засега виси във въздуха. Просто защото сварва българите неподготвени и все още трудно ориентиращи се във въпросната материя. Поне привидно в края на 2009-та и все пак в навечерието на християнските празници.

www.dw-world.de

Хомосексуални политици

Под заглавие "Условна нормалност" вестник "Ди Велт" помества статия, която се спира на въпроса как евентуалният бъдещ германски външен министър Гидо Вестервеле ще бъде определящ за образа на хомосексуалния политик.

В следизборната вечер снимката на ликуващия Гидо Вестервеле мина по медиите. Той е в кадър ръка за ръка със спътника си в живота Михаел Мронц, който щастливо се е облегнал на рамото на партньора си. От целувка пред обективите те все пак се въздържат. На втори план, излъчващ безгранична доброта, е супербащата на Партията на свободните демократи Ханс Дитрих Геншер.

Всичко това изглежда съвсем нормално. След сензационното саморазкритие на Клаус Воверайт от Социалдемократическата партия преди 8 години обществеността свикна с гледката на открито хомосексуален политик, заемащ поста кмет на столицата. Вестервеле сега трябва да опосредстви образа на хомосексуален политик, който вероятно ще заеме поста външен министър в черно-жълтата коалиция на федерално равнище.

Разочаровани очаквания за нормалност

На Воверайт се удаде да си създаде имиджа на съвременния, градски държавен мъж. За разлика от него, Вестервеле се вписва повече в образа на юпито или на човека без деца и с двойни доходи. Освен това закъснялото саморазкриване на Вестервеле пред медиите през месец юли 2004 година след шумотевицата около Воверайт вече бе придружавано от обвинението в задръстеност и опортюнизъм. Още тогава се раздаде критиката, че твърде дълго се е криел.

Пред Вестервеле през следващите месеци ще стои трудната задача да свърже противоречивите представи и очаквания за будещ доверие хомосексуален министър. Приемането на хомосексуалните политици от обществеността и авансът-доверие от страна на буржоазните избиратели ще облекчат тази му задача.

Защо обаче е все още толкова трудно хомосексуалният политик да символизира нормалността? Един от възможните отговори гласи: саморазкриването на хомосексуален политик е тясно свързано със сериозни рискове за имиджа. Защото в никакъв случай няма гаранция за класиране на предно място в скалата на популярността. Още по-малко пък на международната сцена.

Първо: хомосксуалността засенчва пред общественото възприятие всички останали личностни качества, защото, както и досега, разочарова очакванията за нормалност. Същевременно обаче става все по-трудно тя да бъде прикривана. Междувременно в медиите отпадна старото табу за консенсусното премълчаване. Вече не само булевардните медии информират за хомосексуалността на политици все повече като за нормално личностно качество.

Второ: обществено установилите се предразсъдъци причисляват хомосексуалните мъже някъде между феминизираната и нормалната мъжественост. В рамките на този спектър хомосексуалните политици трябва да символизират хомосексуалната мъжественост, при което често балансират между опасността да бъдат принизени като немъжествени и изкушението да преувеличат с прекаленото разиграване на мъжествения си имидж.

Балансиране по тясна пътечка

Така например Вестервеле бе на два пъти атакуван по време на изборите от политически противници въз основа на хомосексуалността му. Преди изборите това направи представителят на левицата Фолкер Линденау, който сравни в доста цинична игрословица Вестервеле с вълнисто папагалче, а в следизборната вечер подобна нападка излезе от устата на политика социалдемократ Петер Лангнер, който каза, че не иска "хомосексуален външен министър".

И трето: разкритият политик се разглежда като естествен представител на хомосексуалните интереси, независимо дали иска това или не. Той може да приема или да отхвърля тази роля. Последствието обаче е ново балансиране по тясна пътечка, този път между свеждането на ролята му до тази на анагажиран борец за правата на хомосексуалните и имиджа на нелоялен и неоткровен хомосексуален политик, който изоставя малцинството, към което очевидно принадлежи.

www.dw-world.de