Как да запазим тръпката

Съвместният живот на мъжа и жената е сам по себе си предизвикателство. Всъщност и двамата се стремят към щастие, но не винаги успяват. Защо? Психоложката Фредерике фон Тидеман поставя най-честите заблуди на везната:

Хармонията не е всичко

"Ще живеем като гълъбчета, без спорове и конфликти!" В началото на една връзка такива клетви звучат супер, но с хода на времето все по-важна става взаимната искреност. Това означава, че всеки от партньорите споделя нуждите и отстоява собствените си принципи. „Двойката се нуждае от стратегии за постигане на двустранни компромиси, които пък заздравяват любовта”, казва фон Тидеман.

Любов без думи няма

Приеми другия такъв, какъвто е

„Обичам те такъв, какъвто си, включително с хаотичността и лошите ти настроения”. Позната ви е тази фраза, която гали ухото на влюбените, нали? По-късно обаче нещата незабелязано се променят, появява се нетърпимост, а обектът на горната фраза в крайна сметка избухва с репликата: "Такава е моята природа, ще трябва да се примириш!"

Според психолозите обаче от другия не може да се очаква току-тъй да се примири, защото това поставя връзката на неимоверно изпитание. За да оцелее за дълго любовта с партньора ви, вие самите трябва да я пазите от собствените си настроения и състояния. Не бива да изкарвате лошото си настроение върху партньора. Опитайте да изпуснете парата другаде.

Любов без думи?

Илюзия е, че има такава. Напротив! Любовта се нуждае от много думи. „Наивна и детска е представата, че партньорът винаги ви разбира без думи", казва Фридерике фон Тидеман и съветва да отделяме нужното време на партньора и да споделяме с него мислите и вълненията си. Не всекидневните отговорности и задължения, а размяната на мисли за дребните неща от живота и емоциите на другия сплотяват партньорството и засилват чувствата.

Всичко заедно?

Общи хобита, общи приятели, общи интереси: „Който дели всичко, рискува да загуби привлекателната си сила”, е мнението на германската психоложка: „Новите впечатления поддържат партньорството. Затова е важно всеки да върви по собствен път, без партньорът да знае всички подробности. Това внася напрежение и запазва тръпката в една връзка."

Обичай се, за да те обича и другият

„За да си способен да се обвържеш с друг, ти трябва поне донякъде да си в мир със самия себе си”, препоръчва психоложката. В противен случай съществува опасност недоволството от собствената личност да се проектира върху връзката. Другата крайност обаче също крие опасности. Егоманията застрашава взаимната свързаност и чувството за принадлежност. Собствените нужди не бива да засенчват партньора, защото това има унищожителен ефект.

Не надценявайте секса!

Тайните отравят любовта?

Много двойки смятат за особено романтична фразата „Ние нямаме никакви тайни един от друг”. А малките тайни всъщност дори са полезни за любовта. „Ако партньорката пофлиртува във влака, без това да има някакво значение за нея, то защо да споделя преживяното? Това само би довело до ненужна несигурност”, казва фон Тидеман. Малките тайни са здравословни и за собствената личност. Те дават чувство на самостоятелност и автономност - в положителен смисъл. Извод: малките тайни закрилят любовта.

Всеки ден секс?

Много статистики по темата секс ни карат да се безпокоим дали сме съвсем нормални, ако не се отдаваме на сладострастие поне по няколко пъти седмично. Но и в любовния живот има паузи. „Това е в реда на нещата. В крайна сметка любовта не се измерва с честотата на секса”, казва германската експертка. Нормално така или иначе е само това, което ни харесва. Хубав разговор на запалени свещи понякога е много по-интимен от дежурния секс. А когато човек умее да се наслаждава на такива мигове, горещата физическа любов също не е далеч...

www.dw-world.de

Смисълът на голотата

Актуални теми в края на 2009 - прикриването на интимните части и голотата в политиката
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Актуални теми в края на 2009 - прикриването на интимните части и голотата в политиката
Седмица преди Коледа и 12 дни преди Новата година публичното пространство в България е наситено с послания, които объркват дори и привикналия със своите политици българин. Върху някои от тях се спира Георги Папакочев.


Дали поради естествената преумора в края на една двойноизборна година, дали от тежките удари на икономическата криза или от хомота на безкрайните български кривици, но почти в навечерието на Коледните и Новогодишни празници публичното говорене на основни фигури в българската политика като че доближи опасно границите на базисния разум на населението. „Бащици на нацията” започнаха да произвеждат озадачаващи послания, които по-скоро объркват, отколкото въодушевяват българите по трудния път на тяхното сиромашко, но „европейско” битие.


Необяснимо защо, например, премиерът Бойко Борисов свърза вълната от очакваните предпразнични „удари” на магистрални и банкови крадци с краткото посещение в София на новоизбрания президент на ЕС Херман ван Ромпой. Без съмнение неравната битка между престъпниците и властта в България отдавна е под критичната лупа на Брюксел, но ако синдикатът на разбойниците наистина е успял да организира своите акции с пропагандна цел, това може да означава единствено, че те се готвят за скорошно влизане в местната политика и желаят незабавното си легитимиране като партия – нещо, което трудно може да бъде обяснено даже на солидния контингент функционално неграмотни българи.

Политиката като „Мис България”

Енигматично прозвуча и медийното твърдение на външната министърка и бъдеща еврокомисарка Румяна Желева, че е важно освен „всеки политик да е умен и красив”, той да бъде „посветен” в политиката. „Политиката е призвание и трябва да нямаш други зависимости, за да можеш да му се отдадеш”, констатира тя, вероятно перифразирайки крилатия афоризъм на Оскар Уайлд, че „ако искаш да се отървеш от дадена съблазън, трябва да й се отдадеш”. Не е ясно,доколко местната публика е разшифровала тайната на българската политика извън обичайните й „зависимости”, но във всички случаи определението „умен и красив” трудно се връзва с представите на хората за фигурата на политика дори от последните 20 години насам. Може би с частичното изключение на локалните манекенки и тв-звезди, които по традиция се „пробват” във въпросното призвание.

Най-озадачени през последната седмица вероятно са останали пенсионерите, при това онези, чиято пенсия надхвърля немислимите 100 евро. Те така и не разбраха защо бяха лишени от държавните коледни помощи от почти 13 евро, макар да им беше обяснено, че тъкмо това е техният граждански принос в титаничната борба срещу кризата и изпразнената държавна хазна.

Смокиновият лист и властта

Библейското послание на бившия премиер, сега само социалист Сергей Станишев, че неговите следовници нямат намерението да бъдат „лист, който да прикрива срамотиите на този парламент”, хвърли също в недоумение местното гражданство и най-вече симпатизантите на БСП. Хората неволно си припомниха педофилите, политическите номади, следствените депутати със снет имунитет в предишното Народно събрание и се запитаха учудено кой и с какво прикриваше техните срамотии в икономиката, МВР, ДАНС и къде ли още не...

Темата за прикриването на интимните части и за голотата в българската политика, като че най-синтезирано беше интерпретирана от председателката на сегашния парламент г-жа Цецка Цачева. По повод публичното възмущение на депутат от трибуната, че пред важни институции в България не можело да има сергии с висящи гащи, „първата сред равните” миналата седмица запита чистосърдечно по микрофона: „Е, какво, без гащи ли да ходим?”

Отговорът на този фундаментален въпрос засега виси във въздуха. Просто защото сварва българите неподготвени и все още трудно ориентиращи се във въпросната материя. Поне привидно в края на 2009-та и все пак в навечерието на християнските празници.

www.dw-world.de