„Българите имат комплекси за малоценност. Основният начин за компенсирането им е колективно поддържаният мит за „половата мощ" на нацията", казва сексологът.
В момента за българите самата дума секс е табу. Хората може да знаят много неща по въпроса, но самата тема рядко е дискутирана като цяло. Като седнеш на маса с приятели, не можеш спокойно да говориш на сексуални теми или да споделяш опит. Дори младите трудно успяват да се пречупят, така че да започнат да говорят за секс без никакви задръжки.
Самата аз се чувствам абсолютно свободна. Нямам никакъв проблем. Нямам какво да крия. Мисля, че по темата за хомосексуалността трябва постоянно да се дискутира, така че аз открито мога да говоря с хората за моята сексуалност.
Но самото общество ме ограничава. С моята приятелка не можем свободно да правим това, което правят хетеросексуалните двойки на улицата. Да се държим за ръка, да се целуваме... Рисковано е, защото не знаеш кой как би могъл да реагира. От друга страна, не ми пука. Но ако трябваше да мисля само за себе си, не ме притеснява наистина. Но когато трябва да мислиш и за още един човек, който е с теб и когото обичаш, тогава вече нещата стоят по друг начин.
Кога обществото ще престане да ни заклеймява? Ще мине много дълго време. Защото проблемът е с много дълбоки корени. Много е важно всяко едно дете да има достъп до цялата информация, която го интересува относно секса, и да я получава от родителя, а не на улицата, както е в момента. Децата не трябва да се плашат от това, че някой е гей или лесбийка. Трябва да бъдат научени, че това не е нищо срамно. Но мисля, че за да станем толкова open-minded, колкото са хората на Запад в момента, трябва да се сменят минимум две поколения.
Моята приятелка например още не е обявила, че е лесбийка. Спират я, на първо място, родителите и, на второ - мястото й в йерархията. Хората, които са на прекалено високи длъжности у нас, просто не могат да си позволят риска да експериментират как ще реагират шефовете им, ако обявят, че са хомосексуални. Колкото до мен, нещата бяха различни - аз напуснах работа точно една седмица, преди да го направя. Показвайки се по телевизията, се показах с идеята хората да ме последват по някакъв начин. Да покажа на тези хора, които са се покрили по селата и градовете - вижте, не сте сами, има още един човек като вас. След това имах много, много писма и обаждания в стил "Благодаря ти, че те има."
Но е много трудно. Има много случаи на уволнения на хора, само защото са с такава сексуална ориентация. Лошото е, че това е много трудно доказуемо. Лошо е също, че изключително трудно се намира работа, когато си открит гей или лесбийка. От година и половина например аз не мога да си намеря работа, въпреки че в момента уча публична администрация и съм с два перфектни езика.
www.temanews.com
