Послание от британския посланик в подкрепа на третия фестивал "София прайд"

По повод третия фестивал София Прайд на 26 юни, бих искал да изразя подкрепата си на всички, които на този ден ще отпразнуват различието. Зачитането на човешките права е една от основните демократични ценности, на които се основава Европейският съюз. Тези човешки права се отнасят до всички хора, независимо от тяхната раса, пол, етнос, религия или сексуална ориентация. Изтъкват се редица причини, които да оправдаят хомофобията, например зачитането на религиозни доктрини или традиционни ценности. Нека кажем ясно: в днешния Европейски съюз не може да има извинения и оправдания за хомофобия по какъвто и да било повод.

София Прайд не е само за отстояване правата на лесбийки, гей, бисексуални и транс-сексуални хора (ЛГБТ). Той е за всички нас - хетеро или хомосексуални - да отстояваме тези права и да гарантираме тяхното прилагане чрез ежедневните си действия и поведение. Той е начин да кажем "не" на липсата на толерантност, "не" на предразсъдъците, "не" на дискриминацията, "не" на езика на омразата, "не" на насилието - все неща, на които за съжаление ЛГБТ продължават да са подложени. Прайдът е начин да кажем "да" на равенството, "да" на толерантността и "да" на това да приемем различието. А също и след това да прилагаме на практика това, за което говорим.

Пожелавам на всички участници в София Прайд 2010 безопасен и приятен ден.

Стийв Уилиамс
Посланик на Великобритания

SEX DATING

участвайте в конкурсите на СЕКС ЗАПОЗНАСТВАТА - натиснете тук

Регистрирайте се в новия сайт за модели, манекени, танцьори, стриптизьори, аниматори - натисни тук

Това послание се публикува със закъснение, защото гей парада нямаше достатъчно добра реклама за да се даде гласност и да стигне до всички от хомосексуалното общество.

www.boy.bg

ИНТЕРВЮ: Д-р Румен Бостанджиев: Всяка трета жена е незадоволена

„Българите имат комплекси за малоценност. Основният начин за компенсирането им е колективно поддържаният мит за „половата мощ" на нацията", казва сексологът.

В момента за българите самата дума секс е табу. Хората може да знаят много неща по въпроса, но самата тема рядко е дискутирана като цяло. Като седнеш на маса с приятели, не можеш спокойно да говориш на сексуални теми или да споделяш опит. Дори младите трудно успяват да се пречупят, така че да започнат да говорят за секс без никакви задръжки.

Самата аз се чувствам абсолютно свободна. Нямам никакъв проблем. Нямам какво да крия. Мисля, че по темата за хомосексуалността трябва постоянно да се дискутира, така че аз открито мога да говоря с хората за моята сексуалност.



Но самото общество ме ограничава. С моята приятелка не можем свободно да правим това, което правят хетеросексуалните двойки на улицата. Да се държим за ръка, да се целуваме... Рисковано е, защото не знаеш кой как би могъл да реагира. От друга страна, не ми пука. Но ако трябваше да мисля само за себе си, не ме притеснява наистина. Но когато трябва да мислиш и за още един човек, който е с теб и когото обичаш, тогава вече нещата стоят по друг начин.

Кога обществото ще престане да ни заклеймява? Ще мине много дълго време. Защото проблемът е с много дълбоки корени. Много е важно всяко едно дете да има достъп до цялата информация, която го интересува относно секса, и да я получава от родителя, а не на улицата, както е в момента. Децата не трябва да се плашат от това, че някой е гей или лесбийка. Трябва да бъдат научени, че това не е нищо срамно. Но мисля, че за да станем толкова open-minded, колкото са хората на Запад в момента, трябва да се сменят минимум две поколения.

Моята приятелка например още не е обявила, че е лесбийка. Спират я, на първо място, родителите и, на второ - мястото й в йерархията. Хората, които са на прекалено високи длъжности у нас, просто не могат да си позволят риска да експериментират как ще реагират шефовете им, ако обявят, че са хомосексуални. Колкото до мен, нещата бяха различни - аз напуснах работа точно една седмица, преди да го направя. Показвайки се по телевизията, се показах с идеята хората да ме последват по някакъв начин. Да покажа на тези хора, които са се покрили по селата и градовете - вижте, не сте сами, има още един човек като вас. След това имах много, много писма и обаждания в стил "Благодаря ти, че те има."



Но е много трудно. Има много случаи на уволнения на хора, само защото са с такава сексуална ориентация. Лошото е, че това е много трудно доказуемо. Лошо е също, че изключително трудно се намира работа, когато си открит гей или лесбийка. От година и половина например аз не мога да си намеря работа, въпреки че в момента уча публична администрация и съм с два перфектни езика.

www.temanews.com